Jul 11, 2013, 10:44 PM  

Липсваш ми

  Poetry » Other
1.6K 0 3


На Ива.

 

---

 

Липсваш ми.
Безцветно утро.
Ден безсмислен с капчица
надежда.
Мечта една за друго утре,
за миг красив, откраднат от съдбата,
копнеж за допир с твойта същност.

Липсваш ми.
Прашинка бяла в мрака
черен.
Парче елмаз насред пустиня.
Изгубен къс от мойто цяло.

Липсваш ми.
Дълги вечери, окъпани в
мисли.
Секундите са вечност, а
дните са безкрайност.
Няма те, светът е монотонност,
негатив на черно бяла снимка.

Липсваш ми.
Червен рубин в купчина
от есенни листа.
Покрито огледало на душата моя,
няма те, светът изчезна с теб.
Съдбата, благосклонна, сега е
мълния насред поле от болка,
удря безпощадно и преминава.

Липсваш ми.
Откачен свят, забързан делник.
Куфарче и вратовръзка.
Свят без мечти, без любов, без
чувства, където реалността
не съществува.
Градя мечти в този свят нереален,
където двама с теб сме неразбрани.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Димитър All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...