Jul 11, 2013, 10:44 PM  

Липсваш ми

  Poetry » Other
1.6K 0 3


На Ива.

 

---

 

Липсваш ми.
Безцветно утро.
Ден безсмислен с капчица
надежда.
Мечта една за друго утре,
за миг красив, откраднат от съдбата,
копнеж за допир с твойта същност.

Липсваш ми.
Прашинка бяла в мрака
черен.
Парче елмаз насред пустиня.
Изгубен къс от мойто цяло.

Липсваш ми.
Дълги вечери, окъпани в
мисли.
Секундите са вечност, а
дните са безкрайност.
Няма те, светът е монотонност,
негатив на черно бяла снимка.

Липсваш ми.
Червен рубин в купчина
от есенни листа.
Покрито огледало на душата моя,
няма те, светът изчезна с теб.
Съдбата, благосклонна, сега е
мълния насред поле от болка,
удря безпощадно и преминава.

Липсваш ми.
Откачен свят, забързан делник.
Куфарче и вратовръзка.
Свят без мечти, без любов, без
чувства, където реалността
не съществува.
Градя мечти в този свят нереален,
където двама с теб сме неразбрани.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Димитър All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....