17.11.2006 г., 17:08

Липсваш ми

15.2K 1 20

Липсваш ми!

Не знаеш колко.

Със думи няма

да го изразя.

Със всеки жест,

със всеки поглед,

със нежното докосване

в нощта.

Ах, как ми липсваш!

Чак до болка.

Разяжда всичките

ми сетива.

При мен е тука

самотата

крещяща,

властна 

и с тъга.

Ах, как ми липсваш!

Ала скоро,

ще могат нашите

сърца

в едно сърце

да се превърнат

навеки с чувство-

любовта.  

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Христо Костов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...