Липсваш ми!
Не знаеш колко.
Със думи няма
да го изразя.
Със всеки жест,
със всеки поглед,
със нежното докосване
в нощта.
Ах, как ми липсваш!
Чак до болка.
Разяжда всичките
ми сетива.
При мен е тука
самотата
крещяща,
властна
и с тъга.
Ах, как ми липсваш!
Ала скоро,
ще могат нашите
сърца
в едно сърце
да се превърнат
навеки с чувство-
любовта.
© Христо Костов All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
