Липсваш ми - но не сега!
Това е начин да си кажем,
чао – но не до там,
до после – но не винаги,
липсваш ми – но не сега.
Това е нашето малко откраднато време
от злодея – дракон, в пещерата.
Съвсем малко преди гората и
почти толкоз по тревата.
Искаме от все сърце,
викаме с цяло гърло,
чустваме в душата…
… но мълчим.
Мълчим и двамата – вредим,
вредим си двамата – в главата,
пречим си… на ездата
… да сме отделно.
И след това се питаме:
Какво сега? – гледайки се,
изпивайки се един друг,
с поглед жаден на удавник.
Очите са отворени,
но ние сънуваме.
Устните посягат,
но думите… те ни бягат!
И отвън… мълчим,
и отвън… не крещим,
отвън… си седим,
и усмивки... си садим.
Това е начин да си кажем,
чао – но не до там,
до после – но не винаги,
липсваш ми – но не сега.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Алекс Всички права запазени
