snts (Алекс)
11 47
15.12.2013 г., 19:46 ч.

Липсваш ми - но не сега! 

  Поезия » Любовна
772 0 9

Това е начин да си кажем,
чао – но не до там,
до после – но не винаги,
липсваш ми – но не сега.

Това е нашето малко откраднато време
от злодея – дракон, в пещерата.
Съвсем малко преди гората и
почти толкоз по тревата.

 

Искаме от все сърце,

викаме с цяло гърло,

чустваме в душата…
… но мълчим.

 

Мълчим и двамата – вредим,

вредим си двамата – в главата,

пречим си… на ездата

… да сме отделно.

И след това се питаме:
Какво сега? – гледайки се,

изпивайки се един друг,
с поглед жаден на удавник.

 

Очите са отворени,
но ние сънуваме.

Устните посягат,
но думите… те ни бягат!


И отвън… мълчим,
и отвън… не крещим,
 отвън… си седим,
 и усмивки... си садим.

 

Това е начин да си кажем,
чао – но не до там,
до после – но не винаги,
липсваш ми – но не сега.

© Алекс Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря ти Адриана!
  • "Устните посягат,
    но думите… те ни бягат!"
    Важно е устните да не бягат и да се търсят. Те са по-важни от думите
  • Илиана радвам се, че намираш нещо дори хумористично в мойте думи.
    Благодаря ти
  • Това звучи по скоро като: ''Липсваш ми, но на шега!'' Вложи повече от себе си, за да е по - истинско някак си...Пишеш, но колко чувстваш?!
  • Вероника, благодаря ти!
  • Ах, тези критици Продължавай да изразяваш себе си чрез магията на думите (:
  • Вихра, Благодаря ти за хубавите думи
  • Изобщо не е на мястото си - тридесет годишен и все още хаотичен, като на 10. П.С. Много безидейно, човече! Дори за интимно съпреживяване, звучи като несвързан брътвеж от надрусан наркоман.
  • Ах, това "не сега"! Сякаш си извън времето и не на мястото си... браво!
Предложения
: ??:??