Липсваш ми... свята
Къщата, където с ярък
и оранжев пламък
на деня е начало...
И допрени са в здрача,
и живот с болка
като тръпка
на странен хидалго...
И са вопъл
на обич безропотна
като светъл път
без ветропоказател...
Вие сте... усети самотни
по лист с капки роса,
в нечий живот се поспряли
с липсваща брънка една...
Вие сте... пъзел недоредили,
в нечий живот себе си скрили
и с ветрове заиграли,
почакали пак да се родя
в този свят... от звезда...
А нощта отпреди все е чудна,
като светулка препуска,
пак нищо не разбрала,
че е тъжно... сам в безкрая...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мариола Томова Всички права запазени
