тюркоаз (Мариола Томова)
940 8311
Jan 4, 2009, 7:23 PM

Липсваш ми... свята 

  Poetry » Phylosophy
1633 0 9

 Къщата, където с ярък

и оранжев пламък

на деня е начало...

И допрени са в здрача,

и живот с болка

като тръпка

на странен хидалго...

И са вопъл

на обич безропотна

като светъл път

без ветропоказател...

Вие сте... усети самотни

по лист с капки роса,

в нечий живот се поспряли

с липсваща брънка една...

Вие сте... пъзел недоредили,

в нечий живот себе си скрили

и с ветрове заиграли,

почакали пак да се родя

в този свят... от звезда...

А нощта отпреди все е чудна,

като светулка препуска,

пак нищо не разбрала,

че е тъжно... сам в безкрая...

© Мариола Томова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??