Лисичи му работи
Един лисугер
съня ми гложди
като калугер –
смирен, набожен.
Към мен не гледа,
все с взор е сведен,
лицето – строго,
гласът му – меден.
С опашка – чудо,
златисто пищна,
красив до лудост,
в нрав благ на хищник.
С усмивка мека
като коприна
пристъпва леко
в завеса димна.
Край мен витае,
а после чезне,
а аз нехая,
че виждам бездна
в очите тъмни
с копнеж да съмне.
И в студ, и в жега
той все се връща –
аз съм за него
и път, и къща,
и лек, и болка,
любов, омраза,
а рани колко
сърцето пази!
Не се страхувам
от вихри, бури –
подслон намирам
в очите сури.
Не ще поиска
да има друга,
аз съм му пристан,
вина, заслуга.
Че съм си стройна
и хубавица:
в сън без пробойна –
от сой лисица.
2003 – 25.07.2019
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мария Димитрова Всички права запазени
