МарияДимитрова.67 (Мария Димитрова)
957 3881
26.07.2019 г., 9:18 ч.

Лисичи му работи 

  Поезия » Друга
155 2 8

Един лисугер

съня ми гложди

като калугер –    

смирен, набожен.

Към мен не гледа,

все с взор е сведен,

лицето – строго,

гласът му – меден.

С опашка  – чудо,

златисто пищна,

красив до лудост,

в нрав благ на хищник.

С усмивка мека

като коприна

пристъпва леко

в завеса димна.

Край мен витае,

а после чезне,

а аз нехая,

че виждам бездна

в очите тъмни

с копнеж да съмне.

И в студ, и в жега

той все се връща –                     

аз съм за него

и път, и къща,

и лек, и болка,

любов, омраза,

а рани колко

сърцето пази!

Не се страхувам

от вихри, бури –                     

подслон намирам

в очите сури.

Не ще поиска

да има друга,

аз съм му пристан,

вина, заслуга.

Че съм си стройна

и хубавица:

в сън без пробойна –        

от сой лисица.

 

 

2003 – 25.07.2019            

                               

© Мария Димитрова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??