yotovava (Валентина Йотова)
2497 20855
14.03.2023 г., 14:08 ч.

Лист от календара 

  Поезия » Друга
511 3 7

ЛИСТ ОТ КАЛЕНДАРА

 

Прохожда малкото дете,

разлиства първата си книга

и светли приказки чете,

и слуша златната авлига,

и срича пролетния дъжд –

в глъбта на грейналите букви,

а после се превръща в мъж

и крачи с лачени обувки,

така животът – низ по низ

край мен търкулна се – без време.

Преследвах непонятна вис

и вярвах – всичко е пред мене –

и пролетният благослов,

и шалът златен на житата,

и най-красивата любов –

с дъха на безметежно лято,

че няма да заесени,

а зимата е къс отрязък,

че има много, много дни,

преди да дойде моят залез.

Но здрачът спусна тих воал,

очите ми почти замрежи.

И сякаш някой е окрал

последната прашинка нежност.

Какво от времето спестих?

Самотен и замислен гарван

изграчи непонятен стих.

И знам, че трябва да му вярвам.

© Валентина Йотова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??