Листопад
Не си отиваш... от мечтите в мене,
от сънищата мои разпилени,
а колко съм се молил да те имам...
сега не мога дъх да си поема...
не искаш устни с моите да сливаш вече
да чакам вечно любовта ти съм обречен...
И мъка ми е, че ме ти отричаш,
че си студена, ледено жестока,
раняваш ме с ненавист жарко, остро
желаеш аз да страдам пак отново,
докато сърцето ми на въглен стане
и пак ще те обичам толкова дълбоко...
И искам да изминат в миг години,
ще можеш ти да ме погледнеш,
а аз на теб да се усмихна топло,
и пак така ще се вълнувам с трепет,
в прегръдката си с нежност ще те нося,
сърцето ми ще спира своя бяг със тебе...
На Н.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Милен Флоров Всички права запазени
