Листопад
Не си отиваш... от мечтите в мене,
от сънищата мои разпилени,
а колко съм се молил да те имам...
сега не мога дъх да си поема...
не искаш устни с моите да сливаш вече
да чакам вечно любовта ти съм обречен...
И мъка ми е, че ме ти отричаш,
че си студена, ледено жестока,
раняваш ме с ненавист жарко, остро
желаеш аз да страдам пак отново,
докато сърцето ми на въглен стане
и пак ще те обичам толкова дълбоко...
И искам да изминат в миг години,
ще можеш ти да ме погледнеш,
а аз на теб да се усмихна топло,
и пак така ще се вълнувам с трепет,
в прегръдката си с нежност ще те нося,
сърцето ми ще спира своя бяг със тебе...
На Н.
© Милен Флоров All rights reserved.
