JujuBuju (Миглена Миткова)
544 4014
27.10.2022 г., 18:19 ч.  

Листопад 

  Поезия
247 7 15

Разхождах си се кротичко навън,
вглъбена в листопада на октомври.
Отрочето въздишаше насън,
загърнато в количката на топло.

 

Как бях спокойна! Даже, всъщност, бях
уверена в житейското си русло.
Изкупила съм евиния грях
(два пъти). И животът ми препуска.

 

Отде се взе, прегърбен, побелял,
(и вероятно малко нецентрован)
един старик – живял, живял, живял,
та чак от младостта ми бе неловко.

 

Забързах крачка в непринуден тръс
(не дай си боже да ме заговори),
а той, надскочил дребния си ръст,
усмихна ми се, някак си, отгоре.

 

Усмихна се, със сигурност, над мен.
Над смешния ми опит да си тръгна.
И (може би, в последния си ден)
говореше ми, все едно сме кръвни.

 

Приказваше си старчески неща – 
за хляба, тока... Тъй, насред площада
за пет минути, ща или не ща,
му станах внучка, той на мене – дядо.

 

И тутакси от мен ме хвана срам – 
нали сама живот съм сътворила,
смъртта да срещна тъй ме беше страх,
че хукнах като ялова кобила.

 

Така сме май устроени, уви–
различни, а отчайващо подобни.
Но в нрава на човешкия ни вид,
на всеки жив му трябва малко обич.
 

© Миглена Миткова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??