1.06.2018 г., 20:57

Листото

954 0 0

Най-сетне се откъсна от дървото,

и полетя свободно над света – листото!

Усети свободата и разбра,

че по-различно е от другите листа.

 

Размаха тъжно клони старото дърво:

"Попътен вятър мое мъничко листо,

само ще бъдеш в този свят огромен,

но моята корона ще ти бъде топъл спомен.

 

Ще преминеш през облаци, бури, порои,

но моята обич през света ще те води.

Ще падаш, ще политаш отново само, но помни,

че някъде чака те, едно вековно дърво!"

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мая Всички права запазени

На моите пораснали деца ( листа ). Честит празник!

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...