Jun 1, 2018, 8:57 PM

Листото

  Poetry » Other
956 0 0

Най-сетне се откъсна от дървото,

и полетя свободно над света – листото!

Усети свободата и разбра,

че по-различно е от другите листа.

 

Размаха тъжно клони старото дърво:

"Попътен вятър мое мъничко листо,

само ще бъдеш в този свят огромен,

но моята корона ще ти бъде топъл спомен.

 

Ще преминеш през облаци, бури, порои,

но моята обич през света ще те води.

Ще падаш, ще политаш отново само, но помни,

че някъде чака те, едно вековно дърво!"

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мая All rights reserved.

На моите пораснали деца ( листа ). Честит празник!

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...