27.07.2019 г., 7:58

Литър водка и кило суджук

904 2 10

 

Здравей, приятелю драг,

пак седнал си на своята маса,

а отвън отдавна е мрак,

ще се съмне след няколко часа...

 

"И какво от това - ще ми кажеш -

да, отвънка, но не и във мен..."

После мъдро от фаса ще дръпнеш -

ядовит, победен, огорчен...

 

Гледам, водка на масата има,

а мезето е мазен суджук.

Пак пиян си, а пиеш за трима,

май отдавна... заседнал си тук...

 

Ех, приятелю, помня преди

как мечтаеше да промениш този свят,

но той теб промени -

Стана друг... почти непознат...

 

Безработица, мизерия, грижи,

ден след ден те тровиха полека.

Грозни сцени, отровни обиди,

почти убиха във тебе човека...

 

Е, приятелю, поне няма да пиеш сам!...

Ето ме, и аз сядам тук.

Вяра не зная как да ти дам,

но нося водка и кило суджук...

 

Наздраве, а него хвърли го на скарата

да се пече, както печем се и ние.

Този живот такова ни мамата -

не ми се живее... но как ми се пие...

 

17.05.2015.

 

Георги Каменов

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Георги Каменов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Права си, Ина, така е. И въпреки това, мнозина търсят в него утеха...
    Благодаря и на теб.
  • Алкохолизирането задълбочава проблемите. Единствено трудът лекува. А проблеми, които не се решават с години започват да се превръщат в обект на патофизиологията. Събужда размисъл, Гош!
  • "Живот ли е да го опишеш"
    Благодаря, Ангелче, и да, и мен това ме натъжава.
  • Когато изпиеш следващата бира, Ева, се сети, че е от мен. И макар и само виртуално да мога да те почерпя, е от сърце!
    Ничка, много си прав!
    Благодаря ви!
  • Тъжна действителност, тъжен живот!

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...