27.07.2019 г., 7:58

Литър водка и кило суджук

903 2 10

 

Здравей, приятелю драг,

пак седнал си на своята маса,

а отвън отдавна е мрак,

ще се съмне след няколко часа...

 

"И какво от това - ще ми кажеш -

да, отвънка, но не и във мен..."

После мъдро от фаса ще дръпнеш -

ядовит, победен, огорчен...

 

Гледам, водка на масата има,

а мезето е мазен суджук.

Пак пиян си, а пиеш за трима,

май отдавна... заседнал си тук...

 

Ех, приятелю, помня преди

как мечтаеше да промениш този свят,

но той теб промени -

Стана друг... почти непознат...

 

Безработица, мизерия, грижи,

ден след ден те тровиха полека.

Грозни сцени, отровни обиди,

почти убиха във тебе човека...

 

Е, приятелю, поне няма да пиеш сам!...

Ето ме, и аз сядам тук.

Вяра не зная как да ти дам,

но нося водка и кило суджук...

 

Наздраве, а него хвърли го на скарата

да се пече, както печем се и ние.

Този живот такова ни мамата -

не ми се живее... но как ми се пие...

 

17.05.2015.

 

Георги Каменов

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Георги Каменов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Права си, Ина, така е. И въпреки това, мнозина търсят в него утеха...
    Благодаря и на теб.
  • Алкохолизирането задълбочава проблемите. Единствено трудът лекува. А проблеми, които не се решават с години започват да се превръщат в обект на патофизиологията. Събужда размисъл, Гош!
  • "Живот ли е да го опишеш"
    Благодаря, Ангелче, и да, и мен това ме натъжава.
  • Когато изпиеш следващата бира, Ева, се сети, че е от мен. И макар и само виртуално да мога да те почерпя, е от сърце!
    Ничка, много си прав!
    Благодаря ви!
  • Тъжна действителност, тъжен живот!

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...