valcanyon (Валентин Миленов)
752 1852
28.07.2017 г., 8:41 ч.

Лодката на Любовта 

  Поезия » Любовна
551 0 6

                                             Лодката на Любовта

 

Седим заедно с теб в лодката на Любовта,

срещу теб съм, с греблата греба.

Греба срещу течението, това е Живота,

по-лесно е по течението, но така е в Любовта.

Седиш срещу мен и се усмихваш сега,

една красива усмивка, искрена, чиста.

В миг смрачи се и започна да вали,

Но това е летен дъжд, ще превали.

И ето слънцето тъмните облаци проби,

и твоето лице виждам се успокой.

Карам лодката, за подводни камъни внимавам.

Така сякаш нашата съдба управлявам!

А на небето се появи прекрасна дъга

една многоцветна арка, небесна красота.

Взех ръката ти в моята ръка,

а устните ни се сляха в целувка една,

две тела сякаш в едно са сега.

А слънцето усмихва ни се и ни гали,

сякаш с нежна майчина ръка!

 

 

© Валентин Миленов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??