Лодката на Любовта
Лодката на Любовта
Седим заедно с теб в лодката на Любовта,
срещу теб съм, с греблата греба.
Греба срещу течението, това е Живота,
по-лесно е по течението, но така е в Любовта.
Седиш срещу мен и се усмихваш сега,
една красива усмивка, искрена, чиста.
В миг смрачи се и започна да вали,
Но това е летен дъжд, ще превали.
И ето слънцето тъмните облаци проби,
и твоето лице виждам се успокой.
Карам лодката, за подводни камъни внимавам.
Така сякаш нашата съдба управлявам!
А на небето се появи прекрасна дъга
една многоцветна арка, небесна красота.
Взех ръката ти в моята ръка,
а устните ни се сляха в целувка една,
две тела сякаш в едно са сега.
А слънцето усмихва ни се и ни гали,
сякаш с нежна майчина ръка!
© Валентин Миленов All rights reserved.
