Логика
Развалихме на Господ мечтите
и Земята сега не цъфти.
Риторично все още Го питаме:
От калта ли така, днес смърди?
От калта, дето ползва за хора,
дето с вяра и вдъхна живот?...
Той мълчи, не Му се говори.
Има право. Все пак е Бог!
А вонята застила Земята.
Лепне кал, а духът изпарен.
"Разпознайте ги по делата",
чувам глас, вътре някъде в мен.
Вървя сред смърдящи творения,
а делата са истински кът.
Разсъждавам във стихотворения
все за правдата и за грехът.
А мечтите на Бог, не са рими.
Те са чисти, перфектни мечти.
Ала цвят във природата има ли,
дето да не прецъфти?
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентин Йорданов Всички права запазени
