Логика
Развалихме на Господ мечтите
и Земята сега не цъфти.
Риторично все още Го питаме:
От калта ли така, днес смърди?
От калта, дето ползва за хора,
дето с вяра и вдъхна живот?...
Той мълчи, не Му се говори.
Има право. Все пак е Бог!
А вонята застила Земята.
Лепне кал, а духът изпарен.
"Разпознайте ги по делата",
чувам глас, вътре някъде в мен.
Вървя сред смърдящи творения,
а делата са истински кът.
Разсъждавам във стихотворения
все за правдата и за грехът.
А мечтите на Бог, не са рими.
Те са чисти, перфектни мечти.
Ала цвят във природата има ли,
дето да не прецъфти?
© Валентин Йорданов All rights reserved.
