11.05.2008 г., 18:09

Логиката на поета

673 0 5

Логиката на поета

 

За чистия и ясен ум логично е -

мечтата идва,

когато гоним я по друм,

различен от логичния.

 

Когато търсим я безкрай,

тя търси ни и пари с пръсти,

поглежда в сенчестия рай

и вади ни оттам чевръсто.

 

Мечтаем ли, живеем пъстро

и ходим в пътища прекрасни,

защото знаем - не е късно

да литнем с облаците ясни.

 

Това ни вдига над земята

и прави ни премъдри в болка,

изкарва злото от недрата

и предизвиква го неволно.

 

Това ни кара да летим

и да живеем в мъки мрачни,

свободно да се веселим,

дерзаейки във свят прозрачен.

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Нико Ников Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Поета, си е Поет!!!
    поздрави от вълчо!!!!
  • Готино!!!Ама, човек разкарай си това "... на поета" от стиховете.Търси си заглавията. Казвам ти вече за не знам кой път.И не само аз. Във форума ще пусна гласуване, мама му стара. "Дразни ли ви Нико с ""Еди кво си"- на поета"...
  • Някой /не помня кой/ беше казал, че сърцето има оправдания, за които разумът нищо не подозира. Поздрави, поете!
  • Нека мечтаем!Бъдещето принадлежи на тези, които вярват в красотата на мечтите си!Прекрасен стих, Нико
  • Поздрав!

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...