May 11, 2008, 6:09 PM

Логиката на поета

677 0 5

Логиката на поета

 

За чистия и ясен ум логично е -

мечтата идва,

когато гоним я по друм,

различен от логичния.

 

Когато търсим я безкрай,

тя търси ни и пари с пръсти,

поглежда в сенчестия рай

и вади ни оттам чевръсто.

 

Мечтаем ли, живеем пъстро

и ходим в пътища прекрасни,

защото знаем - не е късно

да литнем с облаците ясни.

 

Това ни вдига над земята

и прави ни премъдри в болка,

изкарва злото от недрата

и предизвиква го неволно.

 

Това ни кара да летим

и да живеем в мъки мрачни,

свободно да се веселим,

дерзаейки във свят прозрачен.

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Нико Ников All rights reserved.

Comments

Comments

  • Поета, си е Поет!!!
    поздрави от вълчо!!!!
  • Готино!!!Ама, човек разкарай си това "... на поета" от стиховете.Търси си заглавията. Казвам ти вече за не знам кой път.И не само аз. Във форума ще пусна гласуване, мама му стара. "Дразни ли ви Нико с ""Еди кво си"- на поета"...
  • Някой /не помня кой/ беше казал, че сърцето има оправдания, за които разумът нищо не подозира. Поздрави, поете!
  • Нека мечтаем!Бъдещето принадлежи на тези, които вярват в красотата на мечтите си!Прекрасен стих, Нико
  • Поздрав!

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...