Ложето на боговете

6.01.2015 г., 23:57 ч.

Поезия » Бели стихове

893 0 0

Странник срещнах
по пътищата Албионски
без лице и без посока.
Той видя ме и ми каза с глас като на пукащ сняг
под копита на елен:
"Ела, хвани ме за ръка
да ти покажа чудесата
древни на нашата земя.
Виждани сега само от белите очи на мъртвите,
погребани под корените на леса.
Кръвта жертвена е отдавна избледняла,
олтарите ронят се като есенни листа. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Предложения

Кръг
Под лунен сърп

Запитвал ли си се какво изпитва умиращото цвете в късна есен...? Под лунен сърп надеждите отлитат. М...
Тя не е самотна

Тя не е самотна – има десет котки, дълга бяла рокля, спомени от сватба. Има предпазливост в нейната ...
Как ти беше името, момиче

Как ти беше името, момиче Как ти беше името, момиче?... Не въздишай! Знам, че съм досадна! Знам, че ...

Още произведения »