Jan 6, 2015, 11:57 PM

Ложето на боговете

1.1K 0 0

Странник срещнах
по пътищата Албионски
без лице и без посока.
Той видя ме и ми каза с глас като на пукащ сняг
под копита на елен:
"Ела, хвани ме за ръка
да ти покажа чудесата
древни на нашата земя.
Виждани сега само от белите очи на мъртвите,
погребани под корените на леса.
Кръвта жертвена е отдавна избледняла,
олтарите ронят се като есенни листа.
Няма ни възхвала, ни ехо, молещо пощада,
ни плахи стъпки към олтара,
само ветровете на злобната забрава."
Щом устата нему млъкна и гъстата мъгла
се дръпна,
пред мене се разкри колос най-древен,
остарял пазител на мрачни времена.

По камъните сиви сякаш върху бузи
бяха издълбани странни символи,
разказващи история на божествен глад
и човешка смърт.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© abysswriter All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...