Има едни такива момичета -
Дето меки като памука.
Е, не пишат стихове,
Но пък всичко изпълняват.
Не дърпат силно от цигарките
Но затова пък, винаги угаждат.
Каквото кажеш - това ще е.
Пембяно, розово, цикламено...
Както то ти дойде отвътре.
Там точно в пет без петнайсет на ъгъла.
Ще чака тя. Ще бъде по мярка.
Не ти се дърпат. Не ти се бъркат.
Не ти изваждат душица -
От нерви да я скъсаш!
Но има едни такива момичета
по-черни от въглена.
С очите си дето да не виждаш.
Без да пипат, без викат, без да се натискат.
Ще те поставят на място само с поглед.
Ще ти прережат душицата, през гърлото
След туй ще те оставят да кървиш.
И не. Няма да ти пожелаят лека нощ -
Лошите момичета си тръгват бързо!
Не ти е нужна. Прекалено ти е сложна.
По-чужда ти е от всякога - Лошата.
Но ти, защо я търсиш у всякоя?
И защо се ядосваш, че я няма?
© Maria Radeva Всички права запазени