Лошо настроение
Заговори старият дъб
зелена сребриста ела.
Не, че нещо ѝ имаше зъб.
От дъжда ли сърдит? Доскуча
му, че беше неделя
и, че беше дошла есента:
" Виж каква си! Зелена и млада,
а на възраст сме с тебе - една.
Все за мен да няма пощада,
пожълтяха ми всички листа.
Мълчиш! Мълчиш в листопада,
но какво те засяга той! А!
Дотегна ми тъй да те гледам,
вечно злачна, извила снага!
За жалост не мога да мръдна,
да ида в друга гора!
Ех,заваля! Заваля...
...и тази проклета мъгла..."
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Хари Спасов Всички права запазени
