Ловци на мълнии...
Ловци на мълнии...
Дъжд от мълнии яростно свети
и дърветата-факли горят...
А в нощта заблудени комети
се разискрят в красив звездопад...
Даже въздухът свети запален
и изгаря безкрайният мрак,
а Светът като взрив е начален
пресъздаван в Стихията пак...
... А безмълвните мълнии ваят
в тъмнината прекрасната плът
на Жена, прекосила Безкрая
и кръстосала тук моя път...
От дъхът й изгарящ ме хваща
на взривената плът Лудостта
и с внезапност на мълния ражда
се в небесният Огън Страстта!..
Аз протягам ръце и я вземам
с осветени от огън черти,
а огромната черна Вселена,
разлюляна от ужас мълчи...
...Но безмълвните мълнии светят
като яростни, ярки слънца
и ловим ги със нея във шепи:
с безразсъдство на Земни деца!..
30.05.2012.
д-р Коста Качев
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Коста Качев Всички права запазени
