jollyroger (Коста Качев) jollyroger (Коста Качев)
16 1.5K
May 31, 2012, 8:37 AM

Ловци на мълнии...

678 0 3

 

 

Ловци на мълнии...

 

Дъжд от мълнии яростно свети

и дърветата-факли горят...

А в нощта заблудени комети

се разискрят в красив звездопад...

 

Даже въздухът свети запален

и изгаря безкрайният мрак,

а Светът като взрив е начален

пресъздаван в Стихията пак...

 

... А безмълвните мълнии ваят

в тъмнината прекрасната плът

на Жена, прекосила Безкрая

и кръстосала тук моя път...

 

От дъхът й изгарящ ме хваща

на взривената плът Лудостта

и с внезапност на мълния ражда

се в небесният Огън Страстта!..

 

Аз протягам ръце и я вземам

с осветени от огън черти,

а огромната черна Вселена,

разлюляна от ужас мълчи...

 

...Но безмълвните мълнии светят

като яростни, ярки слънца

и ловим ги със нея във шепи:

с безразсъдство на Земни деца!..

 

30.05.2012.

д-р Коста Качев

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Коста Качев All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

  • voda (Елица Ангелова)
    voda (Елица Ангелова)
    Тук става дума за една любов с космическа сила и страст.
    И само дъжд от мълнии и' е прилика.
    Обожавам всички стихии, Докторе.
    Благодаря ти!
  • Wali (Виолета Томова)
    Wali (Виолета Томова)
    Хубава поезия. Поздрави!Wali/Виолета Томова/
  • byboJle4e`f (Сияна Георгиева)
    byboJle4e`f (Сияна Георгиева)
    Прекрасна картина си пресъздал с думи!
    Поздравления, Коста!

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0