May 31, 2012, 8:37 AM

Ловци на мълнии... 

  Poetry » Phylosophy
461 0 3

 

 

Ловци на мълнии...

 

Дъжд от мълнии яростно свети

и дърветата-факли горят...

А в нощта заблудени комети

се разискрят в красив звездопад...

 

Даже въздухът свети запален

и изгаря безкрайният мрак,

а Светът като взрив е начален

пресъздаван в Стихията пак...

 

... А безмълвните мълнии ваят

в тъмнината прекрасната плът

на Жена, прекосила Безкрая

и кръстосала тук моя път...

 

От дъхът й изгарящ ме хваща

на взривената плът Лудостта

и с внезапност на мълния ражда

се в небесният Огън Страстта!..

 

Аз протягам ръце и я вземам

с осветени от огън черти,

а огромната черна Вселена,

разлюляна от ужас мълчи...

 

...Но безмълвните мълнии светят

като яростни, ярки слънца

и ловим ги със нея във шепи:

с безразсъдство на Земни деца!..

 

30.05.2012.

д-р Коста Качев

© Коста Качев All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Тук става дума за една любов с космическа сила и страст.
    И само дъжд от мълнии и' е прилика.
    Обожавам всички стихии, Докторе.
    Благодаря ти!
  • Хубава поезия. Поздрави!Wali/Виолета Томова/
  • Прекрасна картина си пресъздал с думи!
    Поздравления, Коста!
Random works
: ??:??