Луда нощ
Свири, момче! Клавишите настискай.
Събудена до късно съм и аз.
И слушам, и душата ми въздиша,
че все сина си търся в късен час…
Нощта уплашена далече бяга.
Уж сън донася, чува се свирня.
Та будна до зори и тя не ляга.
Развихрен вятър чука по стъкла.
Луда нощ с пълната луна изгряла.
Тя праща от небето сноп лъчи,
а те блестят и топлина раздават
да пресушат разплакани очи…
Свири, момче! Не спирай до зорите.
Събудена Земята с нас трепти!
Да срещнем утрото. Момче, свири де!
За лудостта нощта да ни прости.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ани Иванова Всички права запазени
