Луда нощ
Свири, момче! Клавишите настискай.
Събудена до късно съм и аз.
И слушам, и душата ми въздиша,
че все сина си търся в късен час…
Нощта уплашена далече бяга.
Уж сън донася, чува се свирня.
Та будна до зори и тя не ляга.
Развихрен вятър чука по стъкла.
Луда нощ с пълната луна изгряла.
Тя праща от небето сноп лъчи,
а те блестят и топлина раздават
да пресушат разплакани очи…
Свири, момче! Не спирай до зорите.
Събудена Земята с нас трепти!
Да срещнем утрото. Момче, свири де!
За лудостта нощта да ни прости.
© Ани Иванова All rights reserved.
