Лудата глава
Лудата глава
Умен,смел и силен.
Аз ли съм това?
Иначе ми казват -
Лудата глава!
Ето,вчера бутнах
в нашия гараж
котешко семейство...
Мама вика:-Яж!
Аз пък се престорих
на голям гладник.
Дадох,що измолих -
в котешкия пир.
Оня ден се сбихме
със едно момче...
Беше ни задигнал
колелото...Не!
Имам малко братче.
То му е мечта!
Как така ще взема
чуждите неща?
Скъсах чанта нова,
щото за беда -
бабичка се спъна!
Падна зле в леда!
Чантата подложих,
за да стане тя.
А покупки - много,
пръснати в снега!
Сложих всичко вътре
и така - на гръб.
Бабата подкрепях
до дома й скъп.
- Давам ти подарък,
скромен - от сърце!
Вземай тез парички,
благодарност е!
Тръгнах си към къщи.
Мисля си:-Пердах
сигурно си търся!
Цял съм в кал и прах!
Но почти пред блока -
кофа за боклук.
Просяк гладен рови
за храна от тук!
Дадох му парички...
Нека е добре!
Аз си имам всичко,
а пък той не е...
У дома ме чакат.
Нашият съсед,
бързо им разказал -
както си е ред.
.....................
Мама ме погали:
-Лудата глава!
Умен,смел и силен!
- Аз ли съм това?
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Маргарита Петрова Всички права запазени
Произведението е участник в конкурса:
Гласувам с удоволствие за него
