29.01.2021 г., 22:45 ч.

Лудата глава 

  Поезия » За деца
680 0 7

             Лудата глава

 

Умен,смел и силен.

Аз ли съм това?

Иначе ми казват -

Лудата глава!

Ето,вчера бутнах

в нашия гараж

котешко семейство...

Мама вика:-Яж!

Аз пък се престорих

на голям гладник.

Дадох,що измолих -

в котешкия пир.

Оня ден се сбихме

със едно момче...

Беше ни задигнал 

колелото...Не!

Имам малко братче.

То му е мечта!

Как така ще взема

чуждите неща?

Скъсах чанта нова,

щото за беда -

бабичка се спъна!

Падна зле в леда!

Чантата подложих,

за да стане тя.

А покупки - много,

пръснати в снега!

Сложих всичко вътре

и така - на гръб.

Бабата подкрепях

до дома й скъп.

- Давам ти подарък,

скромен - от сърце!

Вземай тез парички,

благодарност е!

Тръгнах си към къщи.

Мисля си:-Пердах

сигурно си търся!

Цял съм в кал и прах!

Но почти пред блока -

кофа за боклук.

Просяк гладен рови

за храна от тук!

Дадох му парички...

Нека е добре!

Аз си имам всичко,

а пък той не е...

У дома ме чакат.

Нашият съсед,

бързо им разказал -

както си е ред.

.....................

Мама ме погали:

-Лудата глава!

Умен,смел и силен!

- Аз ли съм това?

© Маргарита Петрова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??