Лудата река
Лудата река
Спускам се шеметно - силна вода -
скачам направо в скалите.
Ни територии, ни свобода
блазнят ме:правя корито!
Колко ли пъти дъхът ми ще спре:
пропасти, подмоли скрити..
Още далече си, Черно море -
Бяло - подлъга сестрите.
Места, Марица потичат на юг,
само аз, Искъра - луда -
тичам на север, но не е напук:
люби ме силния Дунав.
Няма да стигна до него за час,
как ли ще мина Балкана?
Ала пристигна ли - лудата аз,
тутакси ще му пристана.
Мъката мъти и мойте води,
ала коритото - здраво.
Щом ме погали той и приюти
всичкото зло ще забравя!
Ще му зашепна вълшебни слова,
ще ни е топло и светло!
Чудо голямо, че подир това
ще се изгубя в морето!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Цонка Петрова Всички права запазени
