Лудите
Лудите
Облечени в раздърпани халати,
избелени от хиляди пранета,
присядат двама луди сред цветята
под звуците на хор от сто щурчета.
Под тях кипи реката пощуряла
край черни пещери и бели кули.
Зелен живот високо избуял е,
с върхарите си облаците брули.
Затворени са лудите с ограда,
през ключ поемат дъх от дефилето,
но няма да ги видите да страдат
за смисъла суров на битието.
Очите им са чисти до невинност
попили красотата на Балкана.
Дъхти на бор, на билки и къпини
(душите тук на лудите се хранят.)
Отвъд телта, нормален е животът,
с друг пулс кънти и вие като вълк.
Седя до двама луди в поза лотос
и знам на тази лудост, че сме в дълг.
И знам, че тази лудост в мен е жива —
открита до ранимост и добра.
Разцъфне ли, света не виждам в сиво.
Говорих с двама луди и разбрах.
Цвета Иванова
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Цвета Иванова Всички права запазени
