18.02.2022 г., 21:03

Лудо вино

1.4K 2 6

      

 

 

     

Надежда дошла е в живота нелесен.

Сърцата напъпили са с обич и зов.

И виното зрее, сбъдващо-есенно,

страсти-пожарища и внезапна любов.

     

Наливаме радост в искрящи бокали -

вино рубинено с ягодов аромат.

Очите ни, луда любов припознали,

отново се срещат, ненаситно зоват.

     

И всичко любов е. Животът ликува.

Душите се сливат. Поезия древна.

И химни се пеят. И вино лудува...

Светът е прекрасен!

Опиянение...

 

 

      

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Елена Гоцева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Ееех, да се й... в късмета!... Ами, прочетох го накрая. Когато спряха гласовете с допуск - само коментари... Петократно ведростта ти в стихове - щях да гласувам. Като стихове - с ведростта на Дикинсън Емили...
    /Обърнах имената й, за да не обърна някоя дъска на конкурса/
    Жизнено дивей и ведра да си, Ена! От тук сорокпятаго..
  • Успех и от мен, Ена! Прекрасно
  • Опияняващо...
    Успех!
  • Хареса ми, Ена! 😍Искрено и завладяващо е написано!
    Успех ти желая, мила!👍
  • Наистина, когато сърцата ни са пълни с любов, светът е прекрасен, както е прекрасен и стихът ти, Ена! Убедено давам глас за него и ти желая успех в конкурса!

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...