Ще яхна рошав облак.
Ей-така, за лудория -
досущ на Дон Кихот
достойна рицаркиня.
И вместо страшни воини,
намръщените дни
ще преобличам - стройни
в шарени поли.
Небето ще ми е до глезен,
Земята - сватбен пръстен.
И Вятърът ще е полезен,
издул платната пъстри...
-------------------------------
Светът погледна отстрани
и скришно се прекръсти!
© Неделина Кабаиванова Всички права запазени