Полудяха пръстите на вятъра среднощен –
ронят звуци алтови на късен саксофон,
до несвяст танцуват румба клони кльощави,
вълнá и бряг целуват се – с протяжен стон.
Небето е във тъмносин костюм, с пайети,
луната с тайнствена усмивка пръска матов чар,
дори в очите на тъгата тази нощ е светло –
по хоризонта тича боса, с бяла риза от кенар.
Неясни силуети бавно се ухажват в мрака,
перо от гларус закъснял закичи нощния ревер,
луната му намигна леко (тя от залеза го чакаше),
отведе го в постеля от сатен със цвят на траминер. ...