danda (Даниела)
358 1120
Jul 22, 2011, 9:08 AM

Лудостта на Купидон 

  Poetry » Other
1055 0 9

Полудяха пръстите на вятъра среднощен –

ронят звуци алтови на късен саксофон,

до несвяст танцуват румба клони кльощави,

вълнá и бряг целуват се – с протяжен стон.

 

Небето е във тъмносин костюм, с пайети,

луната с тайнствена усмивка пръска матов чар,

дори в очите на тъгата тази нощ е светло –

по хоризонта тича боса, с бяла риза от кенар.

 

Неясни силуети бавно се ухажват в мрака,

перо от гларус закъснял закичи нощния ревер,

луната му намигна леко (тя от залеза го чакаше),

отведе го в постеля от сатен със цвят на траминер.

 

В такава нощ на нежни, сладостни разпятия,

дори самият Купидон от страст би полудял.

Рибар изтегли мрежата си от бездънните обятия,

потънал в самота отпи от бърбъна – от ангелския дял.

 

 

 

© Даниела All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??