Лулата на мира
Бях дръзка аз – същински ураган,
в безкръвна схватка с вас, мъже.
От свян почервенявах рядко,
но ви отстрелвах точно със наган.
Земята под нозете си изгризах,
от виковете свои оглушах.
Бушувах... Същински океан...
За да открия него, Истинският.
За всеки мъж частичка рай съм губила.
Не ми съчувствайте! Помози Бог!
На стихотворния си праг
прекрасни светове съм нарисувала.
Отдавна в моите гърди
секирата на майката върлува
и за усмивката на моето дете
стихът ми все по-остър от топор е.
. . .
Достатъчно. Среднощ е. Лягаме.
В очите ми са насъбрани нежни стихове.
Под одеалото на дневните тревоги
лулата на мира ще доизпушим.
Честит празник на всички девойки от "Откровения"!
Бъдете здрави и щастливи, обичани и обичащи!
Весела ЙОСИФОВА
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Весела ЙОСИФОВА Всички права запазени
щом вече е запалена,всичко е наред
