Науката често разбива
на сърцата най-чистия чар.
Ето на - луната красива се оказа
прах прастар.
Легенди колко създаде,
колко песни тя нашептя и на
колко влюбени млади вдъхновител
таен бе тя.
Милиони години тя подгрява
любов и страст.
Сега се оказа пустиня-глухота,
немота и мраз.
Това влюбените не тревожи,
те си вярват в онази луна,
дето грей по законите божий
от незнайни до днес времена.
Те си вярват в лъжата-луна,
че любов без лъжа не може!
© Василка Ябанджиева Всички права запазени