Oct 1, 2014, 10:45 AM

Луна

  Poetry
511 0 0

Науката често разбива

на сърцата най-чистия чар.

Ето на - луната красива се оказа

прах прастар.

 

Легенди колко създаде,

колко песни тя нашептя и на

колко влюбени млади вдъхновител

таен бе тя.

 

Милиони години тя подгрява

любов и страст.

Сега се оказа пустиня-глухота,

немота и мраз.

 

Това влюбените не тревожи,

те си вярват в онази луна,

дето грей по законите божий

от незнайни до днес времена.

 

Те си вярват в лъжата-луна,

че любов без лъжа не може!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Василка Ябанджиева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...