Oct 1, 2014, 10:45 AM

Луна

  Poetry
505 0 0

Науката често разбива

на сърцата най-чистия чар.

Ето на - луната красива се оказа

прах прастар.

 

Легенди колко създаде,

колко песни тя нашептя и на

колко влюбени млади вдъхновител

таен бе тя.

 

Милиони години тя подгрява

любов и страст.

Сега се оказа пустиня-глухота,

немота и мраз.

 

Това влюбените не тревожи,

те си вярват в онази луна,

дето грей по законите божий

от незнайни до днес времена.

 

Те си вярват в лъжата-луна,

че любов без лъжа не може!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Василка Ябанджиева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...