Луна
Луната тъй бледа,
със слепи очи
в мрака ни гледа
и в Ада гори.
Безпаметно бяла,
застинала няма,
във нощна премяна
над нас бди.
Красива, нежно обляна
от светлина
по лунна пътека
стъпвам в нощта.
...
Ще бъде ли тъй бяла,
ще бъде ли сляпа
и таз нощ любовта?
Ще бъда ли цяла?
...
Ще прекося ли до отвъд брега?
---
16 юни 2014,
dark_winged
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мирела Шопова Всички права запазени
