Луна

Poetry » Love

1K 1 0

Луната тъй бледа,
със слепи очи
в мрака ни гледа
и в Ада гори.

Безпаметно бяла,
застинала няма,
във нощна премяна
над нас бди.

Красива, нежно обляна
от светлина
по лунна пътека
стъпвам в нощта.

...
Ще бъде ли тъй бяла,
ще бъде ли сляпа
и таз нощ любовта?
Ще бъда ли цяла?

...
Ще прекося ли до отвъд брега?

---

16 юни 2014,

dark_winged

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.6K 5.0

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4.1K 5.0

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.2K 5.0