Луна

Poetry » Love

1.1K 1 0

Луната тъй бледа,
със слепи очи
в мрака ни гледа
и в Ада гори.

Безпаметно бяла,
застинала няма,
във нощна премяна
над нас бди.

Красива, нежно обляна
от светлина
по лунна пътека
стъпвам в нощта.

...
Ще бъде ли тъй бяла,
ще бъде ли сляпа
и таз нощ любовта?
Ще бъда ли цяла?

...
Ще прекося ли до отвъд брега?

---

16 юни 2014,

dark_winged

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4.1K 5.0

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.6K 5.0