14.09.2019 г., 19:34

Луната

551 0 0

Луната

 

Нощта незабравима!...Пълнолуние...

... но е Душата малко притеснена,

понеже в прелестното ѝ „безумие“ –

заплашва я Враждебната вселена...

 

Ако се случи нещо със Луната,

например ако метеор я блъсне –

внезапно ще се натъжи Земята

дори преди изцяло да се пръсне...

 

И за Луната ще тъгуват хората

загубили  магията ѝ но́щем –

към гравитацията и умората

добави ли се липсата ѝ о́ще...

 

И тъй, тогава те: обезлунени,

подвластни на Стихии галактични

и на безкрайни огнени Вселени –

останали без чувства романтични:

 

по-трудно вече ще е да обикват,

понеже тъмно ще им е в Душите,

където (както знаем!) не проникват

там даже и на Слънцето лъчите...

 

И всички но́щи ще са тъмни вече

понеже светлината от звездите

е толкова космически далече,

че също не достига до Душите...

 

Останали без Лунна гравитация

и хората, и Родната планета,

изгубили за миг ориентация:

ще се въртят по орбита отнета...*

 

И ще угаснат Лунните пътеки,

а приливите ще изчезнат просто...

Дори от Ураганите, не всеки

ще може да „достига своят“ – остров...

 

Ще се разбягат даже Боговете,

ще се забравят толкова легенди,

назад ще се превъртат вековете

началните да станат и последни!...

 

... Но из Безкрая луднали ще странстват

Една Луна да търсят всред звездите,

а пренесат ли я и през „Пространството“ –

пак прелестта да върнат по нощи́те!...*

 

14.09.2019.                                          

*Луната се отдалечава от Земята с

3.78 см. всяка година.Земята и Луната

формират т.н. „двойна планета“: тяхното

движения зависи от слънчевата гравитация.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Коста Качев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...