Sep 14, 2019, 7:34 PM

Луната

  Poetry » Other
552 0 0

Луната

 

Нощта незабравима!...Пълнолуние...

... но е Душата малко притеснена,

понеже в прелестното ѝ „безумие“ –

заплашва я Враждебната вселена...

 

Ако се случи нещо със Луната,

например ако метеор я блъсне –

внезапно ще се натъжи Земята

дори преди изцяло да се пръсне...

 

И за Луната ще тъгуват хората

загубили  магията ѝ но́щем –

към гравитацията и умората

добави ли се липсата ѝ о́ще...

 

И тъй, тогава те: обезлунени,

подвластни на Стихии галактични

и на безкрайни огнени Вселени –

останали без чувства романтични:

 

по-трудно вече ще е да обикват,

понеже тъмно ще им е в Душите,

където (както знаем!) не проникват

там даже и на Слънцето лъчите...

 

И всички но́щи ще са тъмни вече

понеже светлината от звездите

е толкова космически далече,

че също не достига до Душите...

 

Останали без Лунна гравитация

и хората, и Родната планета,

изгубили за миг ориентация:

ще се въртят по орбита отнета...*

 

И ще угаснат Лунните пътеки,

а приливите ще изчезнат просто...

Дори от Ураганите, не всеки

ще може да „достига своят“ – остров...

 

Ще се разбягат даже Боговете,

ще се забравят толкова легенди,

назад ще се превъртат вековете

началните да станат и последни!...

 

... Но из Безкрая луднали ще странстват

Една Луна да търсят всред звездите,

а пренесат ли я и през „Пространството“ –

пак прелестта да върнат по нощи́те!...*

 

14.09.2019.                                          

*Луната се отдалечава от Земята с

3.78 см. всяка година.Земята и Луната

формират т.н. „двойна планета“: тяхното

движения зависи от слънчевата гравитация.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Коста Качев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...