Луната и тя
Луната и тя
Отново е тук, покоряващо луната огря.
Пробуден от красивия спътник светлина.
Отваряйки очи, опитвайки да прикрие с ръка.
С усмивка се взирам в небесната омайност на вечерта.
В просъница, мисловно се промъкваха думи,
за хора, поезия с много топлина и рими.
В този час, натискайки тез клавиши с намерение,
със усмивка, въодушевление и настроение.
И ето ме отново прилепвайки се за стъклото.
С възхищение гледайки ярките лъчи на луната пряма.
Заобикалящи я звезди видими с окото просто.
Във въображението ми ти затанцува под лъчите й засмяна.
Взирайки се в теб от далече в нощта,
как две тела се конкурират с красота.
Дали луната, дали ти, огрявайки ме даде усмивката,
но с увереност и замах печелиш ти битката.
И ето пред мен седи фигура прелестна,
даваща радост със своето присъствие, сияние.
Целувайки и ръка, поднасям комплимента
радвам се, че имам нейното внимание.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Илиян Попов Всички права запазени
