Луната и тя
Отново е тук, покоряващо луната огря.
Пробуден от красивия спътник светлина.
Отваряйки очи, опитвайки да прикрие с ръка.
С усмивка се взирам в небесната омайност на вечерта.
В просъница, мисловно се промъкваха думи,
за хора, поезия с много топлина и рими.
В този час, натискайки тез клавиши с намерение,
със усмивка, въодушевление и настроение.
И ето ме отново прилепвайки се за стъклото.
С възхищение гледайки ярките лъчи на луната пряма.
Заобикалящи я звезди видими с окото просто. ...