Луната свети
Отново си отчаян и сломен
и идваш с мисъл тежка, да се гръмнеш.
С любимата жена бъди тандем
и гледай ти, как нежно да прегърнеш.
Бъди до нея често, смело ти,
защото тя за тебе е любов.
И заживейте в общите мечти,
защото те изпълват ви с живот.
И нежно, ароматно цвете тя,
за тебе-приказно видение.
Дошло е, като истинска жена,
тук няма никакво съмнение.
Че мисли те и труди се за теб,
загрижена от общата съдба.
В години трудни, беше най-отпред,
до теб с усмивка блага беше тя.
И ето ви с докоснати ръце,
вий крачите във близката гора.
Ти вглеждаш се във нощното небе,
съзираш там звездите на нощта.
Ах, колко влюбен си и вдъхновен,
че има ви на този хубав свят.
И можеш въздуха да вдишаш ти
с вълшебно-цветен аромат.
Щастлив си днес, когато я прегръщаш,
поглеждаш я в красивите очи.
Тя гледа те изпълнена със нежност,
съзираш в тях усмихнати лъчи.
Любов дошла е с обич всеобхватна,
помилвала две влюбени сърца.
Звезди блещукат, клонките припукват,
луната свети с бяла светлина.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Иво Сотиров Всички права запазени
