Луната в чудо с мен се е видяла
Навързах думи, хей така, нерадо,
да хвана в златна мрежа хоризонта.
Калинка седемточкова ми даде,
червена рокля, за да се наконтя.
От сълзи мокър, вятърът притихна,
на слънце се опъна - да изсъхне.
Оплези ми се, за да се усмихна
и мъничко надежда да ми вдъхне.
Луната в чудо с мен се е видяла,
гласът ми стана глас на нощна птица,
макар, че, както беше обещала,
постави на челото ми звездица.
Щурецът свири тихо и кахърно,
попарени дървета тъжно креят.
Дано насън авлигите се върнат,
веднъж, но от сърце да се засмея.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Надежда Ангелова Всички права запазени
Чудо - чучулато, ме нарича мама, сенсей. 
