Луната в чудо с мен се е видяла
Навързах думи, хей така, нерадо,
да хвана в златна мрежа хоризонта.
Калинка седемточкова ми даде,
червена рокля, за да се наконтя.
От сълзи мокър, вятърът притихна,
на слънце се опъна - да изсъхне.
Оплези ми се, за да се усмихна
и мъничко надежда да ми вдъхне.
Луната в чудо с мен се е видяла,
гласът ми стана глас на нощна птица,
макар, че, както беше обещала,
постави на челото ми звездица.
Щурецът свири тихо и кахърно,
попарени дървета тъжно креят.
Дано насън авлигите се върнат,
веднъж, но от сърце да се засмея.
© Надежда Ангелова All rights reserved.
Чудо - чучулато, ме нарича мама, сенсей. 
