Лунна картина
Лунна картина
Това се случи в края на лятото.
Преливаше с чувства луната.
Гореща екзотика, разтопено злато-
потекло със звън в тишината.
В ефира отекваше лунна соната.
Небето бе синя мечта.
Звездите се смееха, кристално звъняха
в бистра планинска река.
Танцуваше вятъра горе на склона
с валсуващи нежно дървета.
Въртеше се лудо, обляна в неона
задъхана, морна планета.
Сияеше в космоса завихрена радост.
В небето летяха поети…
А долу човече, без капчица жалост-
замина цигара да свети.
Избухнаха пламъци в решетка от огън-
заключени бяха животи
и скелети черни пищяха от болка
с надянати жарки хомоти.
Поезия нямаше сред тази пустиня.
В ненужната шепичка прах
искрите убиваха лунна картина...
Умираше целия свят!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Борис Борисов Всички права запазени
Поздрав за ВСИЧКИ!!!