B-Borisov-Samokova (Борис Борисов)
197 3663
1.02.2010 г., 0:01 ч.

Лунна картина 

  Поезия
806 0 12

Лунна картина

 

Това се случи в края на лятото.

Преливаше с чувства луната.

Гореща екзотика, разтопено злато-

потекло със звън в тишината.

 

В ефира отекваше лунна соната.

Небето бе синя мечта.

Звездите се смееха, кристално звъняха

в бистра планинска река.

 

Танцуваше вятъра горе на склона

с валсуващи нежно дървета.

Въртеше се лудо, обляна в неона

задъхана, морна планета.

 

Сияеше в космоса завихрена радост.

В небето летяха поети…

А долу човече, без капчица жалост-

замина цигара  да свети.

 

Избухнаха пламъци в решетка от огън-

заключени бяха животи

и скелети черни пищяха от болка

с надянати жарки хомоти.

 

Поезия нямаше сред тази пустиня.

В ненужната шепичка прах

искрите убиваха лунна картина...

Умираше целия свят!  

© Борис Борисов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря Цонка и Веска за пожеланията и подкрепата! Щастлив съм! Тук природа колко ти душа иска, но не бива да се пилее!
  • Една шестица и от мен с пожелание за хубав ден!
  • Изпепеляващ коментар! Благодаря Сеси!
  • Изпепеляващ стих! Поздрави!
  • Благодаря ви Скъпи огнеборци! Мариана, Ивон, Анна, Росица, Селвер, Водолея, Любо, Весела, Кръстина- вашата подкрепа е мехлем за душевните ми рани! Когато чета вашите мили думи се чувствам като слънчев хлорофил! Поздрав за ВСИЧКИ!!!
  • "искрите убиваха лунна картина"
    ..........................................
    Лошо е, когато някой убива красотата, а още по-лошо е,
    когато равнодушно се отминава от всички това...
    Оригинален, елегичен стих с актуално послание!
    ПОЗДРАВИ!
  • Опустошяваща болка!!!
    Лунна пустиня...
  • Прав си приятелю,и така ти се иска след такъв пожар да си изкашляш дроба и с него всичко което си видял да умира в огъня,който уж дарява топлина,Но остават картините запечатани в мозъчето и горят ,горят ама не всички за съжаление....
  • Ох, така хубаво започна!!! Толкова красота!!! И изведнъж изтрезнях...
    Контрастът е страхотен, въздействието му - силно!
  • Много ми хареса. А колкото до коментара ти... това едва ли ще помогне. Вярното решение по-често се намира в заинатяването, а не в отказването. Мисля, че с всичко е така. Хубава седмица!
  • Не ме предавай точно сега! Вдигай GSM-a и звъни на 160 - не виждаш ли,че се изпепелявааааааааааааам...
    Защо ли? Може би, защото мъката и болката са силни! В един горски пожар има неописуема "поезия"... но тя обгаря душата, а ако си го виждал на "живо"... оставя незаздравяващи рани! И за да спра да ви измъчвам със преживяванията си : - Ако можех да предотврътя поне един подобен пожар бих се отказал от това стихотворение с удоволствие, както и от всичко което ще напиша в бъдеще по тази изгаряща тема... с крехката надежда, че ще замисля "някой"!
  • Не ти вярвам!И защо ли?
Предложения
: ??:??