Лунна картина
Лунна картина
Това се случи в края на лятото.
Преливаше с чувства луната.
Гореща екзотика, разтопено злато-
потекло със звън в тишината.
В ефира отекваше лунна соната.
Небето бе синя мечта.
Звездите се смееха, кристално звъняха
в бистра планинска река.
Танцуваше вятъра горе на склона
с валсуващи нежно дървета.
Въртеше се лудо, обляна в неона
задъхана, морна планета.
Сияеше в космоса завихрена радост.
В небето летяха поети…
А долу човече, без капчица жалост-
замина цигара да свети.
Избухнаха пламъци в решетка от огън-
заключени бяха животи
и скелети черни пищяха от болка
с надянати жарки хомоти.
Поезия нямаше сред тази пустиня.
В ненужната шепичка прах
искрите убиваха лунна картина...
Умираше целия свят!
© Борис Борисов All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Благодаря Цонка и Веска за пожеланията и подкрепата! Щастлив съм! Тук природа колко ти душа иска, но не бива да се пилее!
-
Една шестица и от мен с пожелание за хубав ден!
-
Изпепеляващ коментар! Благодаря Сеси!
-
Изпепеляващ стих! Поздрави!
-
Благодаря ви Скъпи огнеборци! Мариана, Ивон, Анна, Росица, Селвер, Водолея, Любо, Весела, Кръстина- вашата подкрепа е мехлем за душевните ми рани! Когато чета вашите мили думи се чувствам като слънчев хлорофил!
Поздрав за ВСИЧКИ!!! -
"искрите убиваха лунна картина"
..........................................
Лошо е, когато някой убива красотата, а още по-лошо е,
когато равнодушно се отминава от всички това...
Оригинален, елегичен стих с актуално послание!
ПОЗДРАВИ! -
Опустошяваща болка!!!
Лунна пустиня... -
Прав си приятелю,и така ти се иска след такъв пожар да си изкашляш дроба и с него всичко което си видял да умира в огъня,който уж дарява топлина,Но остават картините запечатани в мозъчето и горят ,горят ама не всички за съжаление....
-
Ох, така хубаво започна!!! Толкова красота!!! И изведнъж изтрезнях...
Контрастът е страхотен, въздействието му - силно! -
Много ми хареса. А колкото до коментара ти... това едва ли ще помогне. Вярното решение по-често се намира в заинатяването, а не в отказването. Мисля, че с всичко е така. Хубава седмица!
-
Не ме предавай точно сега! Вдигай GSM-a и звъни на 160 - не виждаш ли,че се изпепелявааааааааааааам...
Защо ли? Може би, защото мъката и болката са силни! В един горски пожар има неописуема "поезия"... но тя обгаря душата, а ако си го виждал на "живо"... оставя незаздравяващи рани! И за да спра да ви измъчвам със преживяванията си : - Ако можех да предотврътя поне един подобен пожар бих се отказал от това стихотворение с удоволствие, както и от всичко което ще напиша в бъдеще по тази изгаряща тема... с крехката надежда, че ще замисля "някой"!
-
Не ти вярвам!И защо ли?
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
