kasandrabg1 (Вили Димитрова) kasandrabg1 (Вили Димитрова)
1 131
13.11.2012 г., 20:47

Лунната соната

715 0 3

ЛУННАТА  СОНАТА

                                           

Луната свири

своята

соната.

Щастливо

плува

из небесните

полета.

Ту в облак

пухкав

тя се скрива,

ту се показва

и свенливо

ни поглежда.

 

Пътувам

с лунните лъчи и аз.

Пристигам

отдалеч

при тебе.

И гледам

влюбено

във твоите очи.

Оглеждам се

в усмивката ти

странна.

Душата ми олеква.

Аз летя.

 

Соната

съществото ми

бленува...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Вили Димитрова Всички права запазени

Моля, оценете по съвест

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Поезия 4.2K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Поезия 5.1K 5.0

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Поезия 4.6K 5.0

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Поезия 4.8K 5.0

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Поезия 4.2K 5.0

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Поезия 5.7K 5.0