Nov 13, 2012, 8:47 PM

Лунната соната

  Poetry » Love
717 0 3

ЛУННАТА  СОНАТА

                                           

Луната свири

своята

соната.

Щастливо

плува

из небесните

полета.

Ту в облак

пухкав

тя се скрива,

ту се показва

и свенливо

ни поглежда.

 

Пътувам

с лунните лъчи и аз.

Пристигам

отдалеч

при тебе.

И гледам

влюбено

във твоите очи.

Оглеждам се

в усмивката ти

странна.

Душата ми олеква.

Аз летя.

 

Соната

съществото ми

бленува...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Вили Димитрова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...