ЛУННАТА СОНАТА
Луната свири
своята
соната.
Щастливо
плува
из небесните
полета.
Ту в облак
пухкав
тя се скрива,
ту се показва
и свенливо
ни поглежда.
Пътувам
с лунните лъчи и аз.
Пристигам
отдалеч
при тебе.
И гледам
влюбено
във твоите очи.
Оглеждам се
в усмивката ти
странна.
Душата ми олеква.
Аз летя.
Соната
съществото ми
бленува...
© Вили Димитрова All rights reserved.
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
