Nov 13, 2012, 8:47 PM

Лунната соната 

  Poetry » Love
553 0 3

ЛУННАТА  СОНАТА

                                           

Луната свири

своята

соната.

Щастливо

плува

из небесните

полета.

Ту в облак

пухкав

тя се скрива,

ту се показва

и свенливо

ни поглежда.

 

Пътувам

с лунните лъчи и аз.

Пристигам

отдалеч

при тебе.

И гледам

влюбено

във твоите очи.

Оглеждам се

в усмивката ти

странна.

Душата ми олеква.

Аз летя.

 

Соната

съществото ми

бленува...

© Вили Димитрова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??